Граждански клубъ

Граждански клубъ

Бях в Пловдив от 21.06 до 23.06.2014 г. по повод на една сватба. За съжаление се оказа, че пловдивските ми другарчета или са били предната вечер нощна смяна или са на работа или не са в Пловдив в момента или нещо друго. Очаквах да ме водят по кръчми и затова не бях особено подготвен да ги търся сам, а пък алтернативата да остана уморен от обезбирене хич не ми се понрави и се разбрах с жена ми да отидем някъде да хапнем. Тъй като тя беше на фризьор, реших да потърся подходящо заведение и започнах да ръчкам през телефона.
След известно количество ръчкане се зачудих какво по дяволите правя и защо просто не се доверя на мойте добри приятели от Стоте национални кръчми на България. Изтеглих си отново приложението (колеги, оправете го – все още забива като се цъкне на някои от опциите му, а има и някакъв проблем с името – шорткъта, който си направи приложението на телефона ми се казва Баркод Скенер) и се заех да изследвам района. За съжаления любимият ми Ейлхаус беше прекалено далече за моята мързелива натура, по същата причина отпадна и мексикански ресторант „Сомбреро“. От по-близките заведения най-сериозни ми се наби в очите Граждански клубъ и след бърза справка през Фейсбук страницата на Стоте кръчми дали става за вечеря (като бонус се оказа, че се намира по средата между обредния дом, където щеше да е церемонията и заведението, където щяхме да празнуваме), реших това да е заведението.

Намерихме го лесно с любезното съдействие на GPS-те на телефоните си. Колкото и добре да ми е развито чувството за ориентация по тия криви пловдиски улички вярвам, че съм напълно способен да се загубя.
Заведението се намира в Старият град (за първи път бях в тази част на Пловдив) на една доста приятна за гледане уличка и в пъти по-неприятна за ходене. Респект за сервитьорите, които тичат по този кофти паваж доста умело с поръчките.

DSC_0031_resize DSC_0046_resizeвтората снимка е от следващият ден, когато минавахме на път от обредния дом към ресторанта за сватбата

Жена ми снимаше нещо наоколо, а аз бях доста изгладнял и реших да се настанявам и да започвам да поръчвам. Виждайки тези приятно изглеждащи външни маси не мислих много и директно се настаних на най-долната от тях.

DSC_0023_resize DSC_0025_resizeDSC_0024_resize

Направиха ми впечатление сравнително народните цени. Като допълнителен плюс трябва да спомена, че порциите са по-малки, т.е. видните гладници като мен могат да поръчат от повече неща по по-малко вместо много от едно нещо. В менюто нямаше излишни неща, но въпреки това в него може да се намери нещичко и за сериозният пияч и за големия гладник.
Преминах към самото меню. Като любител на зеленчуците дето растат на кокал веднага ми се набиха в очите любими деликатеси като пилешки сърца и пилешки воденички в масло, пилешки сърца по селски и свинските ребърца. Като добавим към тях любимите ми пържени картофки и студена бира се приготвих да си прекарам царски и не останах излъган в очакванията си.

Сервитьора беше изключително любезен, донесе ми една нова и направо подпечатана книжка (очаквах да ме водят по кръчми и не носех официалните документи), донесе ми бързо една бира, която беше по-потна и от мен, а на мен ми остана само да започна да си наливам. В това време жена ми се присъедини, а няколко минути по-късно към нас се присъединиха и първите другари от райони Г. и М. Тук някъде нещо телефона на жена ми почна да се държи неприлично и се заех да го оправям, докато Г. и М. ни правеха компания. За щастие го оправих сравнително бързо, а те изпиха с нас една бира, поговорихме си за кратко, но за съжаление на тях им се налагаше да продължат към друго място и се разделихме.

DSC_0027_resizeсърца в масло

DSC_0028_resizeсвински ребърца

С жена ми продължихме да хапваме и да пийваме (особено аз 🙂 ) и междувременно се чух с още един познат – А. и се разбрахме да се чуем/допълнително по-късно.
Пилешките воденички, а по-късно и пилешките сърца в масло направо се топяха в устата, а свинските ребърца, на които не успях да устоя бяха обезребрени в голямата си част (т.е. за 7.50 лв. за 500 гр. порция получаваш почти изцяло месо). Барбекю сосът беше точно по мой вкус и в достатъчно количество. Тук някъде трябва да спомена с добро и пилешките сърца по селски – сготвени с лук и сос – още една прекрасна манджа.
Жена ми пък си поръча пилешко с гъби в сач или нещо подобно. Резултата беше също толкова добър и като мойте вълчи мезета.

DSC_0030_resizeкнижката се заплаща отделно от сметката

Сметката не е голяма предвид количеството, което сме изяли и изпили. В София щеше да е с поне 20-25% отгоре. Впрочем тази сметка беше причината да не участвам в състезанието за мечтаната лятна работа, която бяха организирали миналото лято от Стоте национални кръчми – с моя апетит щеше да ми излезе поне двойно на предвидените пари (без да смятам пари за път и нощувки).

Накрая искам да обобща, че заведението е задължително за посещение, ако сте в Пловдив и сте някои от приятелите ми, споделящи моя вкус за кръчми. Цените са народни, манджите те карат да си облизваш пръстите, а бирите са студени.

Posted in Кръчмонавтика and tagged , , , , , .