Риби и брат’чеди

Прекарал една голяма част от детството си по плажовете в района на Варна и съответно обожавам морските деликатеси. За съжаление климата по Черноморието ми е прекалено влажен и избягвам да го посещавам, което съответно предизвиква една своебразна празнина в гастрономическите ми наклонности. Голямата ми слабост е филето от родната ни черноморска акула, което за съжаление е рядко срещано из София.
Преди няколко години няколко приятели ми препоръчаха една кръчма в Студентски град, а след като и Стоте национални кръчми я включиха в книжката си като препоръчителна дестинация, реших, че трябва да посетя рибен ресторант „Делфинчето„. Да, ама кръчмата се оказа в неудобната ми за пътуване част на Студентски град и съответно продължих да си живея без любимото филе от акула. И така до преди няколко дена, когато хванах жена ми за ушите и ѝ казах, че отиваме да ядем рибоци (тя не е особено голям фен на рибите).

Речено-сторено. Взех си книжката (печатите в книжката освен, че удостоверяват присъствието, носят и отстъпки в някои кръчми), отидох на баня (правим основен ремонт на банята в момента, но това ще го разказвам по-натам) и след това събрах жена си от работа с едно такси към жадуваната дестинация. Предварително бях проучил точната локация на заведението и с помощта на GPS-а таксито ни остави на около 5 метра от входа на кръчмата.

DSC_0036_resizeDSC_0034_resize

Опитали са се да докарат един морски вид на заведението и донякъде са успели. Първото, което се набива в очите е облеклото на сервитьорите, които са облечени ала моряшка мода от преди 90-та година. Отделно има и разни други детайли в обзавеждането, които допринасят за морското впечатление. Естествено миризмата на прясно сготвена по какви ли не начини риба допълва зрителните впечатления. Имаше няколко шумни компании, които заглушаваха рок класиките и телевизорите – искрено се надявам да не са редовни посетители, защото така мен няма да ме спечелят за такъв.
Бедния български народ, понеже е криза и няма какво да прави в четвъртък вечер беше решил да ходи на кръчма. За наш късмет докато се чудехме къде да седнем се освободи маса в нещо, което определих като затворена/зимна градина и ние се метнахме на нея.

Започнахме да разглеждаме менюто. Веднага ми хвана окото Хайнекена на 2.90 лв. и си поръчах един, за да не стоя на сухо докато избера и рибата. Толкова много неща ми хванаха окото в менюто, но имах определена цел. Поръчах си акула и тук дойде разочарованието – беше свършила. Примирих се и реших да си поръчам толстолоб, но и той беше свършил. Сервитьора ни предложи миди в черупки, като особено търсени напоследък, но аз реших да ги пробвам по-късно, ако съм още гладен. Започнах с едни скаридки, които ме изненадаха неприятно – не бяха изчистени. Жена ми си поръча хек (май пържен), а аз си поръчах чернокоп на скара и взехме за гарнитура цаца и пържени картофки. Докато от картофките имаше какво да се желае, цацата беше една от най-добрите, които съм ял далеч от морето. Хека беше доста добър също, а моя чернокоп направо се топеше.

DSC_0026_resize DSC_0027_resize DSC_0028_resize DSC_0029_resize DSC_0030_resize

Малко по-късно реших да ги пробвам черупките, но междувременно и те бяха решили да свършат. Все пак си поръчах едни пържени миди и порция пържен гаврос, а пък жена ми реши да завърши с едни пържени ролца от раци. Всъщност това е един от недостатъците на заведението – няма никакви десерти за мрънкала, като по-добрата ми половинка. Във всеки случай и гавроса и ролцата бяха прекрасни, а жена ми, която не харесва миди постоянно си бодеше и от тях. В крайна сметка поръчахме още една цаца за вкъщи, изсипахме остатъците от гавроса при нея, оправихме сметката и си тръгнахме. Изключвайки липсващите манджи останах доста доволен.

DSC_0033_resize DSC_0032_resizeDSC_0031_resize

Posted in Кръчмонавтика and tagged , , , , , .