Мизията невъзможна

Един с акции в ЦСКА се подиграва на един с депозит в КТБ.“ От едно известно време си мисля, че това изречение най-добре описва ситуацията в България.

Виждайки какво се изхвърля в реката край вилата ми (на 5 км от Своге), незаконната сеч в цялата държава и непочистените речни корита и дерета (отново в цялата държава) си мисля, че тежките наводнения в Мизия са до голяма степен резултат от човешки действия, грешки и най-вече нарушения.
В същото време много грозно впечатление правят кметовете (и на Бисер и на Аспарухово, както и на други наводнение селища през последните години), които се оправдават с язовири и какво ли не още, за да прикрият явни пропуски в кореспонденцията и координацията с различни служби, звена и организации. Не знам как нещо ще ми се случва в района, който трябва да управлявам и ще съм го оставил на самотек без даже да се интересувам какво е планирано да се случи при определени обстоятелства. Впрочем и Фандъкова, която като цяло реагира доста адекватно след голямата градушка се оправда с липса на предварителна информация за градушката. За следващата вече се беше поправила и предупреди няколко часа по-рано в Туитър акаунта си.
Накратко – от опита ми в други области (убедил съм, че важи за всичко) знам, че информацията трябва да се изисква, а не да я очакваш като даденост.

В случая с Мизия и за разлика от Бисер и Аспарухово, хората бяха предупредени един ден по-рано, че това ще се случи. С това държавните и общинските власти като цяло са изчерпали отговорността си към тях. По-нататъшните действия като помощи, евакуация, обезщетения и т.н. са проява на добра воля и не би трябвало да се приемат за даденост. Още повече, че голяма част от хората са отказали да бъдат евакуирани.

Тъй като дълги години съм работил в застрахователната сфера съм запознат доста добре с цените на имуществените застраховки. Една застраховка на такава къща (като срутените в Мизия) би могла да се направи за сума от 60 до 100 лв. за покритие от порядъка на 20-25 хиляди лв. Допълнително в повечето застрахователни компании имаш възможност да разсрочиш тази сума на 2 или 4 вноски без оскъпяване, т.е. имаш пълната възможност да се защитиш финансово от такова бедствие.
Ние, българите имаме нещо по-добро от застрахователната култура. Ние имаме манталитета „това няма да ми се случи на мен“, придружен от голяма доза от „държавата ще ме обезщети и ще ми построи нова къща“.
А най-лошото е, че държавата наистина ще се опита да помогне колкото може. Все пак наближават избори и партиите с претенции да ни управляват, ще се опитат да ни направят добро впечатление. И вероятно ще успеят на част от аудиторията.

Не мога да пропусна да спомена, че и хора, които врещяха, че не искат и няма да плащат за депозитите на хората в КТБ, в момента не обелват и дума за отпусканите държавни помощи за пострадалите от наводненията. В същността си е един и същ проблема, а реакцията коренно различна. Пак се правим на по-католици от папата ли?

Posted in Разни and tagged , , , , , , , , .

2 Comments

  1. Ние, българите имаме нещо по-добро от застрахователната култура. Ние имаме манталитета „това няма да ми се случи на мен“, придружен от голяма доза от „държавата ще ме обезщети и ще ми построи нова къща“.

    Александър, тук мога да се съглася с теб, абсолютно без да се замисля. Това е и нещото, което ме дразни. Не работя (и никога не съм работил) в сферата на застраховането, обаче е напълно вярно, че нямаме застрахователна култура. Постоянно казвам на близките ми да застраховат, каквото могат, когато им е по възможностите. Те не го правят, защото, видиш ли, то било много скъпо. Окей, казвам им, като ти е малък дохода, разсрочи общата сума, разбий я на вноски, които няма да ти натежат на джоба. В резултат на това, че никога не ме приемат на сериозно, мой близък сега се чуди как ще събере пари да си оправи автомобила. Знаеш колко беше неприятна градушката, няма да дъвча темата. На роднини им разбиха къщата, задигнаха всичко.

    При една хипотетична застраховка, и моят близък, и роднините ми, щяха да си стъпят на краката далеч по-бързо. Сега питам: „Къде са парите, които уж спестихте от застраховките?“ и тъй нататък.

    Впрочем, то е и малко дълга темата за някои по-особени застраховки (трета, четвърта пенсия и т.н.), както е и доста критикуема темата как застрахователните компании употребяват парите, които трупат – как ги инвестират, имат ли адекватен и ликвиден текущ кешов капитал…

  2. Ликвидността на застрахователните компании е много относителна. Ако се застраховаш в българска компания е напълно възможно при сериозно бедствие да се окаже, че компанията има проблем с ликвидността. От друга страна, ако се застраховаш, в която и да е от големите международни компании, ще платиш малко повече, но пък не се притесняваш от такова нещо, защото зад българската компания седи някоя грамадна международна такава.
    Примерно Алианц са спонсори във Ф1, имат банки, пенсионни дружества и т.н. в редица държави. Това ще се съгласиш е доста солидно покритие, което е доста добра гаранция за ликвидността и с което българските компании не могат да се състезават. А разликата е не повече от 20-25% (30-40 лв. за ГО/годишно).

Comments are closed.