I shot the sheriff

Най-добрата ми половинка този месец стана на литър и както се казва за виното – с годините става все по-добро. Комбинирано с моя имен ден в края на месеца, бяхме решили да отидем на някое по-специално място и за пореден път при избора на мястото се доверих на моите добри приятели от Стоте национални кръчми и съответно за пореден път не сбърках.

I shot the sheriff
But I didn’t shoot no deputy, oh no! Oh!

Една от детските ми мечти винаги е била да вляза в някой бар на Дивият запад (Saloon), да гаврътна едно виски на екс и ако нещо не ми хареса да застрелям бармана.
Комбинацията от повод и сбъдването (поне частично) на подобна мечта най-добре може да се осъществи в Saloon – American Pub край хиподрума на Банкя.

Малко встрани от входа на хиподрума има голяма отбивка, а срещу нея воден парк с ресторант, които обаче подминахме.

1 2 3

От другата страна обаче се намира ето тази табела, която указваше, че сме на правилното място. Следва кратка алея:

4

И след това се озовавате пред:

6

Поне според моите представи заведението има сравнително автентичен вид. Има доста детайли, които пресъздават усещането, че си в някакъв уестърн. Музиката беше тиха, за да не се налага хората да се надвикват и в отделните моменти, когато ѝ обръщах внимание май звучеше някакво лекичко кънтри – напълно в духа на заведението.

7 8

Настанихме се отвън и въпреки, че имаше сравнително много народ (все пак заведението се намира между София и Банкя), бяхме бързо обслужени от няколкото сервитьорки. Менюто е вестник и накрая не се посвених да си взема едното на тръгване, защото някъде (дали на страницата на Стоте национални кръчми или на Фейсбук страницата на заведението – не помня) бях видял, че всеки може да си го вземе за спомен.
Бяхме прежаднели, защото преди това имахме разни задачи, които трябваше да свършим и започнахме с бързи бири – половинката с Грейпфрутовото сокче на Ариана (което пак да кажа, че тази година е супер смотано направено, за разлика от предната), а аз с Премиум Амстел. Бирата макар и студена не беше ледена и това го установих, когато ми дойде салатата Текс Мекс (комбинация от царевица, кисела краставичка, грах, шунка и майонезен сос) – тя беше по-студена от бирата ми. Това съответно ме преориентира към наливно Старобърно, което вече си беше изстудено както си трябва.
За съжаление се оказа, че менюто, което бях гледал във Фейсбук страницата на заведението не беше актуално – африканският костур глазиран с Джак Даниълс липсваше въобще в менюто. Междувременно освен салатата аз си бях поръчал Колд Бурито:

12

а пък половинката се беше спряла на Пиле спирали (пилешки филенца, увити в бекон):

13

Няма да задълбавам в излишни подробности, но и двете бяха изключително вкусни. Междувременно покрай тях хапнахме и една порция лучени кръгчета и честно-казано малко съжалявам, че не си поръчах и за вкъщи, защото бяха божествени.
Това, обаче за мен беше само за отваряне на апетита и скоро дойде заместителят на костура – ребърца глазирани с Джак Даниълс. Изключителен вкус, но имат проблема на всички видове ребърца – много кокал и малко мръвка.

14

Този проблем наложи взимането на допълнителни мерки, а именно поръчването на още нещо солидно. Понеже цял ден си тананиках едно специално парче на Черно Фередже избора ми падна директно на стек Мариачи (един от специалитетите на заведението).

Тъй като стекът се приготвя около 45 минути, реших да използвам паузата и да отида до тоалетната. Вътре обстановката е докарана доста автентично също – полумрак, който създава неповторима атмосфера. Детайлите не са спестени дори в самата тоалетна и макар да има течаща вода изглежда доста автентично – даже не успях да се въздържа да щтракна и там няколко кадъра:

9 10 11

Понеже така убих прекалено малко време, а пък бях прочел, че има възможност при направата на предварителна заявка дори да се язди кон, реших да издиря къде са тия коне и да ги снимам. На втората снимка има някаква девойка дето язди, ама съм я снимал в гръб и отдалеч, защото ме напече слънцето и не ми се обикаляше повече:

15 16 17

На връщане щтракнах заведението и отстрани:

18

Върнах се на масата ни, поговорихме си още малко и стекът Мариачи пристигна заедно с чийзкейка със смокини на литърчето:

20 19

Всъщност стекът Мариачи макар и специалитет беше единственото нещо, което ни се стори, че не е на нивото на останалата кухня. Мариачито е една солидно парче телешко бонфиле, което лежи върху 2 пържени/панирани филийки хляб, а отгоре е посипана със запечени кашкавал, домати, лук, гъби, бекон и кисели краставички. Горната част и хлябът долу бяха много вкусни, но самото месо беше сухо. Сякаш хлябът беше дръпнал всичко сочно от месото и го беше попил. Въпреки това месото беше успяло да запази един доста приятен вкус, на който му липсваше само тази сочност.

0 tex mex profile

Сметката ти я поднасят по един интересен начин – затворена в симпатична кутийка, която като я отворих и ДЖАКПОТ 🙂

21 22

Тук някъде е момента да се оплача, че за пореден път си бях забравил книжката и пак си купих нова. Пичовете от Стоте национални кръчми трябва да се стегнат и да измислят някакъв вариант за разсеяните типове като мен – може би, някаква онлайн система, която да се попълва от персонала?
А пък накрая получихме малък подарък от заведението:

23 24

Като цяло това беше един от най-приятните кулинарни туристически излети, които бяхме правили досега.

ПП: Също така си бяхме поръчали за вкъщи храна: Аз Чили кон Карне и Ноазети мълиган, а половинката пикантни картофи и Пиле „Естрагон“, които също бяха невероятно вкусни, но не съм ги снимал, защото бяха в кутии.

Posted in Кръчмонавтика and tagged , , , , , .