За и против

2014 година определено ще я запомня с многото и интересни избори, които се наложи да се правят. Последният от тях – референдума в Шотландия малко ме разочарова. Предпочитах Шотландия да се отдели от Великобритания, но за съжаление не се получи.

През последните няколко дена докато коментирах на 2-3 стени (отделно от моята) във ФБ референдума в Шотландия, подхвърлих и попитах, защо всички подкрепящи референдумите за независимост, не биха подкрепили един такъв референдум в България, където Югоизточна България би се отделила в отделна държава или да се присъедини към Турция.
Отговорите не ме изненадаха – над 90% от тях бяха типичните националистическо-исторически доводи, че тук винаги сме били ние и т.н. в тоя дух, с които не мога да се съглася.
Да, ама не. Първо, ние тук сме дошли преди 1300 години и сме завоювали тази земя, т.е. не сме коренното население. Второ, реално Турция тук е имала много по-дълго държава от нас, което прави аргумента, че ние сме имали 1300 години държава невалиден. Трето, но не на последно място, ако се погледне на освобождението на България от неутрална гледна точка, нещата изглеждат като все едно, че група сепаратисти са превзели едно парче от Турция и са го обявили за свое – даже без референдум.

Скоро ни предстоят нови парламентарни избори. Експериментално реших да открия кандидата си, чрез отсяване на тези, които не ме привличат и сравняване на оставащите. След като се запознах с всички програми, които успях да издиря онлайн, стигнах до следващите изводи:

ГЕРБ – отново не са моята партия.
Не ми харесва да ми се обяснява от телевизора, че съм бил прост и затова съм се разбирал с премиера си. Не ми харесва да ме подслушват, полицейщината и въобще магистралната тиквокрация. Не ми харесват още много неща от предишното им управление и затова категорично отпадат.

Реформаторски Блок – също не са моя кандидат. Даже изместиха ГЕРБ от първото място на партиите, за които не бих гласувал с поредица, която аз определям като фалове.
Първият фал беше определянето на 6% на евроизборите като победа. Това лузърско мислене не е на моя кандидат, той трябва да знае кога е успял и кога се е провалил.
Последва и поредният плагиатстван клип – този път не е от Спилбърг, а от рекламата на ОББ за 4 месечен депозит. Вижте техния тук и сравнете.
И накрая, но по-скоро на първо място по важност за мен – идеята за наливане на държавни пари в религиозно обучение. Който ме познава знае мнението ми за религията, вредата от религията и нуждата да бъде изкоренена, защото води само до проблеми. Финансирането на изучаването ѝ в училищата, вероятно и задължително в някакъв момент ме отблъсква много сериозно.
Впрочем като заговорихме за религия – как така приемате Християн-демократическа партия във формацията, когато партиите на религиозна основа са забранени?

ДПС – естествено. Макар и да не подкрепях протестите срещу Пеевски като шеф на ДАНС и простотиите, които предизвикваха задръствания цяла година, категорично не желая ДПС да ме управляват.

АТАКА и всички други националистически формации – просто няма начин. Между основните ми идеали е да се гордея с това, което съм постигнал сам, което изключва националистите, които по презумпция се гордеят с постигнатото от някой друг.
В българската действителност националистическите формации са си направо вредни, защото насаждат етническа нетърпимост и омраза, омраза и нетърпимост към различните, към Европа и САЩ, които каквото и да си говорим са по-изгодни съюзници от Русия.

ББЦ – ще си позволя да цитирам Бого: Българска божия църква и техния ангел Бареков – не мога да гласувам за човек, който не уважавам, а не мога да уважавам човек, на който му викат „Дудука“. ББЦ и Бареков в мойте очи стоят на едно еволюционно равнище някъде между медузата и плужекът.

Зелените – намирам някои положителни и някои отрицателни неща в програмата им. Както винаги, откакто ги има. За мое съжаление наблягат единствено на „зелените“ проблеми и съответно само такива са им заложени в програмата.

Нова България – сблъсках се с един от активистите им, който тръгна да ми обяснява, че щял да ме съди за клевета и още някакви неща в тоя дух. Ми не се чувствам привлечен към тях.

БСП – тролът в мен обмисля най-сериозно да гласува за тях с преференция 22. От една страна, за да обърка сметките на някой в листите на БСП, а от друга, защото смятам, че това е единствената опозиция на ГЕРБ с шанс да влезе в парламента. Иначе не ги харесвам, но все пак харесвам ГЕРБ още по-малко.

Глас народен – глас в пустиня. Другият ми вероятен избор освен БСП. Не ми харесва, че искат да местят прокуратурата към изпълнителната власт (не разбирам логиката зад това) и не ми харесва, че искат да развиват спорта. Спортните училища бяха доста престижни, когато аз бях ученик, но реално бяха едни развъдници на неграмотни хора. Изключвайки тези две точки от програмата им, Глас народен остават най-вероятният ми избор.

Надявам се на по-висока избирателна активност, но се съмнявам. В крайна сметка българина не ходи на работа, за да спаси света и съвсем логично не очаква и от политиците същото. За съжаление не осъзнава разликата между не отиването да се гласува и гласуването с невалидна бюлетина, но това ще е тема на друга публикация.

Posted in Избори 2014 and tagged , , , , , , , , , , , , , .