The worst day since yesterday

Вчера света стана едно по-лошо място, защото Тери Пратчет загуби битката с редкия вид Алцхаймер, с който беше диагностициран от 2007 г. Наричаше го разговорно „досадата“ и даряваше големи средства на различни медицински организации, за да търсят лечение срещу това. Казвам, че е загубил битката, защото не му позволиха да си отиде по начина, който той искаше – с чаша уиски в градината, слушайки музика от айпода си. От друга страна си мисля, че Тери все пак спечели битката, защото макар и последните години мозъка му да бе започнал да му изневерява, той успя още преди това да остави наследството си в милиони библиотеки по света. Убеден съм, че думите му от и за „Музика на душата“ важат и за него с пълна сила:

…И особено, ако трябва да се изправиш лице в лице с новата, завладяваща музика, заляла Света на Диска.
Тя не признава закони.
Тя променя хората.
Нарича се „Музика С Камъни В Нея“. Има ритъм и на нея може да се танцува, само че…
Тя е жива. И никога няма да умре.

Бях в метрото и отегчено браузвъх с телефона си, когато видях съобщението от едно място, после от второ и от трето. Отказвах да повярвам на това, което виждах и трескаво търсех информация, която да опровергае новините, но нямаше такава.
Никога не съм разбирал какво имат предвид хората, когато казват, че им е заседнала буца в гърлото. Е, сега разбрах. Усещях я в гърлото си и ми пречеше да си поема въздух и ходех като в някакъв лош сън. Днес все още усещам буцата, но се надявам с времето да отмине.

Сякаш беше вчера, а не преди 20-21 години, когато майка ми и един от братовчедите ми, побутваха към мен „Ерик“ и ме убеждаваха колко интересно четиво е, а аз гледах скептично шарената картинка на корицата и се чудех що се мъчат да ми пробутат някаква детска книжка с картинки след като вече съм на 12 или 13 години. Няколко часа по-късно от скука реших все пак да хвърля едно око по диагонала и там попаднах в капана на Ринсуинд и Лъгидж, които не ми позволиха да спра с четенето докато не завърших книгата. Така започна моето приятелство с героите на Тери Пратчет и специално моето пътуване в Света на диска и макар да знам голяма част от книгите наизуст все още продължавам да ги препрочитам.

– AT LAST, SIR TERRY, WE MUST WALK TOGETHER.
Terry took Death’s arm and followed him through the doors and on to the black desert under the endless night.
The end.

Posted in Разни and tagged , , , , .