Стара Загора’15

Отвори се възможност за едно пътуване до Стара Загора по повод на един семинар за няколко дена и като никога имах желание да си почина още малко това лято, та с половинката решихме да се метнем до там и даже да увеличим почивката с още няколко дена отивайки на планина или море. Морето бързо надделя над планината, когато се оказа, че не можем да намерим хотел в планина с климатик и започнахме да разглеждаме оферти за моренце. Намерихме общо три приемливи оферти – за Златни пясъци, за Слънчев бряг и за Бяла. Бяла надделя убедително – само за тамошния хотел не успяхме да открием отрицателен коментар. Все пак с оглед на приключенията в Елитния палат на ужаса в Пловдив миналата година, имахме едно наум. Приключения не липсваха, но всичко по реда си, а за Бяла – тук.

Пътуването ни започна около десет дена по-рано, когато решихме да експериментираме със системата за онлайн билети на БДЖ. Купихме си билети за дестинациите София – Стара Загора, Стара Загора – Бургас и Бургас – София, които всъщност се оказаха даже с един и същ влак – „Слънчев бряг“. Като най-голям недостатък на ниво купуване отчитам факта, че не може да се купи билет за абсолютно всеки влак по избрания маршрут, а само 2-3, които ти предлага системата. Предполагам, че се дължи на пробния период и се надявам скоро да има достъп до всички влакове през онлайн купуването на билети. Следващото, което прави неприятно впечатление е, че билетите са поименни. Не мога да си обясня какво налага тази мярка, че даже и забележката, че билета няма право да се преотстъпва. В крайна сметка на нас във влаковете не са ни искали да се идентифицираме, а и освен това не мисля, че имат такова право.

Дойде и датата на пътуването. Рано-рано се натоварихме на едно такси, натоварихме се на влака и с 15-на минутно закъснение потеглихме. Всъщност това ни направи впечатление с всичките влакове по този маршрут – закъсняват в отсечката София – Пловдив, защото се налага да изчакват други влакове. Закъснението варира от 10 до 30 минути, като предполагам, че е възможно и да е по-малко или повече.
Кофти впечатление правят липсите на завеси към коридора, вагон-ресторант и лелите от едно време, които минаваха с колички през влаковете и продаваха разни неща за ядене и пиене на безумни цени. Към отрицателните емоции на пътуването с тоя влак (абсолютно един и същ вагон беше и на трите пътувания) искам да добавя, че не можехме да стоим прави в него без да се подпираме или държим за нещо – клатеше се безумно много наляво-надясно.
Като плюс мога да отчета факта, че купето беше само за нас през цялото време. Разпитах контрольора и се оказа, че купето е резервирано само за интернет продажбите, т.е. докато системата е сравнително нова има изключително нисък шанс да има навлеци при пътуващите там. Това се потвърди и с другите две пътувания. Което съвсем не значи, че разни цигани, баби и дядовци не се пробваха да се намъкнат и съответно ни гледаха като ударени с мокър парцал, когато им обяснявахме, че за това купе се купуват билети само от интернет.

Пристигнахме в Стара Загора и понеже беше рано да отиваме към хотела бяхме решили да обядваме в едно заведение, което участваше в 100-те национални кръчми – пицария Венеция. Викнахме си едно такси до там, защото за наше учудване нямаше никакво такси на гарата. След като хапнахме се натоварихме на ново такси и се отправихме към Старозагорските минерални бани и спа хотел Калиста. Направи ни впечатление, че такситата (поръчвахме си ги) ни питаха къде отиваме. Попитахме защо така и се оказа, че тамошните фирми имат уговорката операторите да не питат за дестинацията за пътуване и дори да са я научили – да не я съобщават на шофьорите. Цялата операция е с цел да се избегне даването на добри курсове на определен шофьор от определен оператор и да избегнат отказването на кратки курсове – изключително добра практика, която би трябвало да бъде задължителна за всички таксита в страната.

Хотелът имаше един много приличен вид и това ни зарадва неимоверно.

calista14calista3 calista26

В комбинация с 4-те му звезди се надявахме да нямаме преживявания от порядъка на миналогодишните пловдивски. Настанихме се и тук последва неприятната изненада – сборих се много здраво с термостата, но не можах да го преборя. Решихме да му теглим една майна на първо време и се насочихме към басейна като по пътя попаднахме на този фонтан за напреднали.calista4 calista5 calista6 calista7 calista8 calista9

Басейнът много ни допадна. Беше достатъчно голям, с топла минерална вода, джакузита за сядане и лягане и въобще – както си трябва. Като капак на всичко затворихме прозореца и се оказа, че яко заяжда като се опитаме да го отворим отново. Прибрахме се в стаята и продължихме да се борим с термостата. Не успяхме да го преборим и се обадихме на рецепцията, където ни изпратиха техник, който се опита да го оправи, но не успя. Докато се опитваше се разходих до барчето, че бяхме нещо ожаднели и взех 2 малки шуменски и едно кенче кола – за 10.10 лв. Няма да коментирам безумната надценка – грубо беше около 300-350%.

Решихме да обиколим и да изследваме района, докато дойде време за вечеря:

calista10 calista11 calista12 calista13  calista16calista15 calista17 calista18 calista27calista19 calista20 calista21 calista22 calista23 calista24 calista25

Запознахме се с останалата част от компанията и седнахме да вечеряме. Изпиха се питиета, изядоха се пържоли, започнаха нови приятелства, водиха се интересни разговори – като цяло една много приятна вечер. На следващата сутрин ни смениха стаята, след като се оказа, че новата рецепционистка не е чувала за проблема с термостата. В новата стая имаше няколко дреболии, които дразнеха като за 4 звезден хотел и то с такава надценка – изгорели и несменени крушки и червения бутон.
Във всяка стая на хотела има сейф. Забутан в долната част на гардероба и пред него има на ламиниран лист хартия инструкция – „натиснете червения бутон, ще чуете еди кво си, наберете вашия код, ще стане еди кво си и т.н. в тоя дух…“ Проблемът беше, че нямаше червен бутон. Естествено опитах да открия на кое викат червен бутон, но неуспешно.

На следващия ден си действахме по програма и след една от кафе паузите, когато обикаляхме из хотела, тръгнахме една групичка от 6 души да се връщаме към залата на семинара. Натоварихме се на големия асансьор, тръгнахме нагоре и след около 50 см в правилната посока гравитацията си каза думата и започнахме да пропадаме надолу. Пропаднахме с около 2 метра и спряхме между етажа, където се качихме и долния, където сработи аварийната спирачка, но беше достатъчно, за да пребледнеем всички. От удара жена ми си изпусна телефона, а на мен дясната ми ръка направи някакво неописуемо движение, в резултат от което имах чувството, че ръката ми се е извадила от рамото. Обадихме се на персонала на хотела, който реагира в рамките на минута-две и ни обясни как да отворим аварийно вратите на асансьора към долния етаж. Гледайки наполовина отворената врата се сетих за любимия си Final destination 2 и си го казах. Останалите в асансьора не реагираха добре.

Предната вечер им бяхме разправяли историите си как обичайно финишираме в болници, когато пътуваме някъде и за лошия си късмет с хотелите, но сякаш не ни вярваха. Е сега вече хората ме гледаха мълчаливо, многозначително и определено не бяха толкова скептични. Как да е – семинара продължи и приключи. Трябваше да слезем да обядваме. Тролът в мен с мъка се въздържа да предложи на някой от компанията да го черпя един асансьор. Забелязах, че с мен начело повечето хванаха стълбите, което поне за мен и жена ми продължи до края на престоя в хотела.

Следобедът беше предвидена разходка в близък парк край някакво езеро. Като цяло мога да го определя като много приятно място с патки и други добитъци:

calista28 calista29 calista30 calista31 calista32 calista33 calista34 calista35 calista36 calista37 calista38 calista39 calista40 calista41 calista42 calista43 calista45 calista46

Тая къщичка насред езерото всъщност е къщичката на патките.

Вечерята отново премина много приятно с приятни разговори на всякакви теми. Само по едно време се махнахме от компанията за около час, за да посетим една близка кръчма, която също беше част от 100-те национални кръчми – Щастливците. Тъй като бяхме доволно хапнали и пийнали, а пък заведението затваряше сравнително скоро седнахме само за по едно питие, но ни направи впечатление обстановката. Изключително приятна градина, а хотелът в близост също изглеждаше доста приемлив – в къща в стар български стил. Вярваме, че и кухнята им е добра, но това ще го проверим при някое бъдещо посещение.

shtastlivcite2 shtastlivcite1

На изпроводяк установихме, че 4 кенчета кола, 3 малки сокчета и 2 малки минерални води от минибара на фона на червения бутон, термостата и асансьора струват 34 лв. Ми пичове, сори, ама не си заслужавате тая надценка дето сте сложили.

Posted in Пътепис and tagged , , , , , , , , , .