Бяла’15

Влакът от Стара Загора към Бургас естествено закъсня – тоя път само с 15-на минути. Качихме се и бързо разбрахме, че няма да се разберем с жегата в купето. Имахме удоволствието да пътуваме със същия влак, но за разлика от предното пътуване, този път беше през деня и имахме крещяща нужда да отворим прозореца. Да, ама прозореца имаше собствено мнение по въпроса и не щеше да седи отворен. Наложи се да впрегна инженерната си мисъл и така стигнах до решението на проблема:

pytuvane1

Впрочем, замисляли ли сте се, че присъствието на съпруга прави селфи стиковете абсолютно ненужни? Аз го установих чак по време на това пътуване…
Мина контрольорката. Много любезна и учтива жена, която след като ни завери билетите ни обясни, че всъщност влакът не стигал до Бургас (!?), а само до Церковски (малко преди Карнобат). Обясни ни, че там ще ни качат на автобуси, които ще ни закарат до Бургас. Супер. При условие, че избираме да пътуваме с БДЖ, за да избегнем автобусите сме принудени да се возим на такива… Жената ни попита къде точно отиваме и ние обяснихме, че отиваме към Бяла, а тя съответно ни обясни, че на спирките срещу самата гара спирали маршрутките, които пътували до Бяла. Е тая последната информация се оказа подвеждаща, но все пак както казах жената беше изключително любезна и просто се опитваше да ни помогне. Ще ми се да попитам, що никъде не пишеше, че го има тоя ремонт, когато си купувах билета онлайн. Вероятно щях да избера Варна вместо Бургас като свръзка към Бяла и нямаше да се нервирам за глупости…
През останалата част от пътуването скучаех и зяпах през прозореца и така установих две по-интересни (за мен) неща:

1. Слънчогледовите ниви са много сериозно изсъхнали. Влакът минава покрай доста такива и повечето не са с характерния си жълт цвят, а са целите кафяви…

pytuvane6

2. Между Безмер и Ямбол хората са посадили много сериозни количества соларни панели, които даже са цъфнали и вързали…

pytuvane3 pytuvane4 pytuvane5

Стигнахме до Церковски (една супер миниатюрна гаричка, отдалечена на 1-2 км от едноименното селце), натоварихме се на автобусите и след час и нещо дондуркане пристигнахме в Бургас. Посрещна ни една изключително ориенталска гледка, която от ужас не успях да снимам (наваксах го на връщане, защото беше същата картинка). Слизайки от автобуса установихме, че хората, които са на гарата чакат да се качат на тоя, същия автобус и не ти правят място да слезеш или да си вземеш багажа, а си се блъскат харабийската, за да оставят директно техния багаж и да се натоварят. Съответно, слязъл от автобуса човек трябва да се блъска не по-малко от опитващите се да се качат, за да успее да си пробие път първо до багажното, а след това и вън от тълпата. Потърсихме такси и много бързо установих, че бургаските таксита са пълна противоположност на старозагорските – никакво уважение към клиента, завишени цени (1.19-1.39/км горе-долу) и опит да те цака по всеки възможен начин. Намерихме най-накрая едно, което се съгласи да ни закара за фиксирани 5 лв. до автогарата, която ни трябваше и там попаднахме на нова драма – маршрутките бяха с доста ограничени места, които се запазваха от часове по-рано.
Запазихме си място, но успяхме да хванем чак третата маршрутка към Бяла. Пътуването с маршрутката беше неприятно – тясно, много народ, на няколко пъти замириса на Лозенец. Слънчев бряг знаех, че е презастроен, но на живо изглежда потресаващо. Стигнахме до Обзор и спряхме за кратка почивка. Консултирахме се с шофьора как стоят нещата за връщането и той ни обясни, че трябва да се заредим още към 9:00 на някоя автогара и да се надяваме да има места в маршрутката от Варна, когато стигне на съответната автогара.
Хванахме такси и отидохме към хотела (тия таксита от Обзор даже надминаваха бургаските по наглост – за около 2 км курс ни взе 15 лв. фиксирано) и тук ни чакаше доста приятна изненада. Хотелът (Вемара клуб), който бяхме избирали доста дълго и беше единственият, за който не открихме отрицателен коментар беше даже по-приятен от това, което бяхме виждали по снимките и описанията.

vemara19 vemara20 vemara23 vemara5 vemara6 vemara3 vemara21 vemara22 vemara2 vemara4

Бързо се настанихме (стаята беше прекрасна и изключително просторна) и се заехме да разучим района. Единственият кусур, който ѝ намерихме беше една постоянна миризма в тоалетната, но от дочути разговори от други гости на хотела, установихме, че имат някакъв проблем с канализацията. Тъй като вентилацията си работеше без проблем и не се осмърдяваше и стаята – смятам, че не беше чак такъв проблем. В околностите има волейболно игрище и една доста интересна макетна възстановка на района от преди години:

vemara18 vemara9 vemara7 vemara8 vemara10 vemara11 vemara12 vemara13 vemara14 vemara15 vemara16 vemara17

Бързо сефтосах близкия плаж (на около 300-400 метра от хотела), защото бях добре сварен от пътуването. Тук беше първата неприятна изненада – този близък плаж се оказа изключително плитък и с доста неприятно, по моите дюстабанлийски представи, каменисто дъно.
След около час се прибрахме в хотела да вечеряме (в Стара Загора нямахме възможност да обядваме, защото тръгнахме доста рано от хотела) и лично аз останах доста доволен – храната макар и да не беше някакъв кулинарен връх беше изключително добра (за ол инклузив). Лора като кулинарна блогърка имаше повече претенции, но като цяло и тя я хареса.

За следващия ден решихме да посетим централния плаж на Бяла. За целта в хотела има предвидено бусче, което кара по разписание туристи до близкия до хотела плаж и до централния плаж в бяла 4 пъти дневно. Където слязохме ни направиха впечатление няколко интересни арт инсталации.

byala2 byala3 byala4

В последствие установихме, че има такива из цялото градче.

byala10 byala16 byala15 byala14 byala13 byala12 byala11 byala40 byala19 byala20 byala21 byala22 byala23 byala24 byala25 byala26 byala27 byala28 byala18 byala17

Няма как да сме на море и да не седнем на самия плаж да ядем цаца и миди. Определено това бяха едни от най-добрите миди, които съм опитвал. В комбинация с картофките, цацата и бирата за по-малко от 15 лв. ми се стори като много добра оферта.

byala8

На следващия ден пак бяхме на централния плаж, но тоя път искахме да поразгледаме заведенията из района. Така попаднахме на бистро Кипарис. В района всъщност има и други приятно изглеждащи заведения, но или цените или кухнята им отстъпват на споменатото бистро. Всъщност от останалите заведения има едно, което лично за мен се отличава малко повече с външния си вид (не сме сядали в него – само минавахме от там):

byala1

В крайна сметка какво море ще е, ако не покажа и няколко снимки от самото море и плажовете на Бяла. Лично аз за първи път бях в района и ми направиха впечатление високите брегове. Има доста интересни скални и всякакви други формации, които привличат вниманието. За самия плаж мога да кажа, че ми направи впечатление с това, че е сравнително чист (за плаж). Имайте предвид, че има снимки и от централния и от малкия плаж.

byala5 byala6 byala7 byala52 byala51 byala50 byala49 byala48 byala47 byala46 byala45 byala44 byala39 byala38 byala37 byala36 byala35 byala34 byala33

По едно време се появиха някакви хора и почнаха да се мъчат да ме бутнат във водата. После разбрах, че били активисти на Грийнпийс 🙂

byala32

Ходенето на плаж като цяло е хубаво занимание. Тръгването от плажа от друга страна хич не е толкова приятна и лека задача:

byala29 byala30

Единият от дните, разхождайки се из Бяла, не можах да се въздържа да не снимам трендовете в плажните кърпи:

byala31

Друг от дните пробвахме още едно от заведенията в района на централния плаж, но не беше много на ниво, а и ни объркаха поръчката леко. Рибата на първата снимка е ватос. За първи път го опитвах и беше леко странно след като установих, че и костите стават и за ядене:

byala43 byala42 byala41

Почивката, за съжаление свърши (те така правят), и трябваше да се прибираме. Понеже успяхме да подраним подобаващо в Бургас изследвахме района на жп гарата докато чакахме автобуса и така открихме Пивоварната. А това тук е обещаната снимка на ориенталската сцена, когато пристигне някой от автобусите на БДЖ на гарата:

pytuvane2

Ние естествено тактично изчакахме и се натоварихме на третия автобус. Щеше да е чиста проба безумие да се мъчим да влезем в първия, а втория беше запазен за голяма група ученици, които са били на лагер или нещо от сорта. Прибирането ни не мина без емоции естествено. Най-прекрасната ми жена вместо да ни напълни термосите с ледена вода предвидливо ги беше изляла преди да тръгнем от хотела. В резултат на това студената вода (по-скоро вода, която не беше станала на чай) свърши в района на Стара Загора, а преди да стигнем до Пловдив имахме по 2-3 глътки чайче. Извадихме късмет и в Пловдив спряхме на първи коловоз, а докато спирахме видяхме, че има едно работещо магазинче на самия перон и прекрасната отърча, за да купи 2 големи бутилки с вода, докато аз ръкомахах да се качва в задния вагон и така да се придвижи към купето. Истерията ми беше породена от факта, че влакът на гари с престой обявен като 1-2 минути стоеше по 5-10, а на гари с по-дълъг престой спираше за по минута и хич не беше ясно дали ще успее да се натовари обратно на влака. Е, за щастие успя и като цяло се прибрахме благополучно.

Posted in Пътепис and tagged , , , , .