При Пампи

На това заведение му се каним от много време и няма как да е другояче – с тая реклама на крилцата от 100-те национални кръчми. Комбинацията от традиционните ни „Три дни яли, пили и се веселили“ (които тази година продължават пет дни) и съботата, в която не можахме да измислим друго за правене бяха подходящи и в крайна сметка си направихме резервация, а както се оказа и по-късно – добре, че я направихме, защото заведението доста бързо се напълни и даже имаше чакащи за маса хора. Всъщност трябва да уточня – заведението не е много голямо, а поради сезона и времето вече не му работи и градината. Вътре бяхме около 35 души, пет от които – деца. Нека обаче да се придържам към хронологията.

„Три дни яли, пили и се веселили“ си е достатъчно сериозен повод да се пробват повече нови неща и затова започнахме с наскоро откритото от мен ново заведение от веригата на „100 грама сладки“ – на Шишман. В района имаме и други заведения от веригата, но това, което прави точно това специално е, че е първото от тях, което е специализирано за сладоледи и разни подобни артикули. Останахме приятно изненадани, когато открихме около 20-на вида сладолед (вероятно тяхно собствено производство), с доста разнообразни и интересни вкусове. Аз експерементирах с топка тиквени семки (освен, че е направен от тиквени семки, сладоледа е и украсен с такива), шам фъстък и орехи с още нещо, което вече го забравих. Шам фъстъка и тиквените семки ми харесаха, а третия вид – не чак толкова. Жена ми експерементира с една топка от страчатела с орехи и круши и една топка с ананас и мента. И нейните бяха доста добра комбинация. Цените са малко по-високи от стандартните цени за сладолед, но надценката е в обичайния за веригата размер и в крайна сметка с това качество е напълно оправдана. Като цяло останахме много доволни и препоръчваме.

След 100-те грама сладолед се насочихме към основната дестинация. За съжаление заведението не е особено лесно достижимо, ако си без кола и времето е кофти, т.е. планирайте внимателно кога ще го посещавате. Стигнахме най-после и влязохме. Градината изглеждаше изключително приятно, но заради дъжда и студеното време беше затворена. Влязохме вътре и заведението беше празно (точно беше отворило). По-късно установихме, че е много сериозен плюс, че сме направили толкова ранна резервация. Седнахме на отредената ни маса и започнахме да разглеждаме менюто. Менюто е абсолютно правилно в единствено число – заведението разполага само с едно единствено меню, което обикаля между масите. Всъщност и не е кой знае колко голямо – 2-3 страници с нещата за пиене и 3 странички с нещата за ядене.pampi1 pampi2

Жена ми беше сравнително гладна и си поръча салата от краставици със сирене, докато аз се съсредоточих върху по-сериозните мезета от раздела с аламинути.

pampi3

В крайна сметка пробвахме пилешките хапки пане, които се оказаха изключително добри:

pampi4

А пък жена ми след салатата продължи с пържени картофи с яйца, които също бяха много добри:

pampi5

Малко по-късно си дойдохме и на думата или иначе казано – основната причина за посещението на заведението – пилешките крилца. Не мога да си кривя душата – добри са, но определено не са толкова добри, колкото очаквах, а с тази реклама имах доста високи очаквания – нещо като гъбите Оскар от Старозагорската пицария Венеция. Бих ги определил горе-долу на нивото на крилцата в Дивака, може би малко по-добри.

pampi6

Малко по-късно дойде и истинската сензация на вечерта – пилешките сърца по селски. Ето това е нещото, което не бива да се пропуска в това заведение – по-добри сърца не мисля, че съм опитвал никъде другаде.

pampi7

Накрая завършиме естествено с десерт – домашен сладкиш, който се оказа обикновена шоколадова торта. Обикновена, но много добре приготвена и изключително вкусна. Като добавим и цената от 2.20 на парче – тази торта е задължителния завършек на една вечер там.

pampi8

За съжаление имах значително по-високи очаквания от това заведение, които не се оправдаха. Крилцата не бяха толкова добри, колкото се надявах, а пък кухнята макар и доста добра, очевидно е малка и поръчките се приготвят доста бавно. Впрочем това е и причината да кажа по-рано, че е важно да се отиде от момента на отварянето на заведението – по този начин шансовете да си получите бързо поръчките е значително по-голям, отколкото, ако заведението е пълно. Бирата е на доста ниска цена за заведение (бутилиран Туборг и Бекс на 2 лв./500 мл), но пък заредени имаше само български бири.
Неприятно впечатление прави и запуснатия вид на заведението – сякаш е оставено на доизживяване. Градината макар и доста приятна, май е единственото що-годе поддържано място там. Тоалетната е само една, няма седалка, а пък чешмата е толкова разнебитена, че се уплаших сериозно да не я потроша със спиране и пускане. Друг минус е и ниските тавани – 185 см съм, а трябваше почти навсякъде да се навеждам, но въпреки това успях да се издрънкам няколко пъти на минаване през разни врати, които са още по-ниски…

Posted in Кръчмонавтика and tagged , , , , .