Сигнал за бомба

Неделя вечер. Прибирам се с автобус 310 към вкъщи около 21:00. Идеята е да слеза на Лъвов мост и от там да се прехвърля на трамвай. Да, ама не. Лъвов мост е отцепен. Доколкото успях да разбера – изоставен багаж. 10-на патрулки, 1-2 пожарни, 1-2 коли на центъра за градска мобилност, пълна програма. Очевидно багажа е оставен на самия мост, защото през него не пускат дори и пешеходци, та трябваше да обикалям по малките улички. Тук някъде в мен изникна първи въпрос: Защо пускат колите да минават под моста? Ако там има бомба, която има опасност да се взриви, това не може ли да причини някакво срутване и съответно жертви, ако има някакви коли долу?

Как да е. Тръгнах си пеша към вкъщи. Обиколих малко през Женския пазар и излязох на Мария Луиза с идеята да предупреждавам хората по спирките да не чакат излишно. Стигнах до спирката на ъгъла на Екзарх Йосиф и Мария Луиза. Имаше 3-4 души, които чакаха трамвая във всяка посока. Предупредих ги. Направи ми впечатление, че ел. таблата с минутите за пристигане на трамвая не светят. Хей, ЦГМ – хрумвало ли ви е, че може да ги използвате да предупредите клиентите си, че няма да дойде трамвай? Надали е по-сложно от ония безумни поздравления, които пускате по тях.

Продължих към св. Неделя. Минах през подлеза на Сердика и излязох от другата страна. Насочих се пак към спирката, ако има хора да ги предупредя. Нямаше. Вместо това – голяма бяла (порядъчно издута) найлонова торба с някакви надписи, точно до едно от малките кошчета за боклук. Имаше някакъв вятър, но торбата не помръдваше – очевидно имаше нещо тежко в нея. Позамислих се за няколко секунди и с оглед ситуацията на Лъвов мост, прецених, че е добра идея да се обадя на 112. Звъннах. На третото позвъняване ми вдигна някаква диспечерка. Обясних ѝ ситуацията. Прехвърли ме към 1-во районно. Обясних и там ситуацията. Там ми казаха, че не е в тяхната юрисдикция (те били от другата страна на Стамболийски). Диспечерката се почуди на кой да звънне, ама в крайна сметка ѝ казаха, че там е района на 3-то районно. Още веднъж повторих историята, записаха ми името, телефона и казаха, че ще пратят екип. Аз от своя страна отговорих, че ще изчакам, ако е нужно още нещо от моя страна. Тоя разговор беше около 5 минути. След това чаках още близо 20-на минути докато дойдат полицаите. Междувременно минаха около 50-на души по тротоара, една групичка от 3-4 изкоментираха даже торбата, но никой не благоволи да ми последва примера и да се обади на 112. Толкова за милото ни родно гражданско общество.

Дойде патрулката. Спря точно до торбата. Излезе един полицай и почна да ръчка торбата, все едно си отваря коледния подарък. Толкова с филмовите истории, където се проучва внимателно съдържанието ѝ. Общо-взето само дето не я подритваше. Въпреки, че имах пълна готовност да залегна (то като го гледах полицая какви ги върши, това ми беше инстиктивната реакция) – не се наложи. Приближих се малко, обясних, че аз съм се обадил. Казаха, че е изхвърлен стар паркет (хей, гражданско общество – ко праим?). Питах дали ще им трябвам за още нещо, казаха, че мога да си ходя.

Posted in I shit you not... and tagged , , , .